Скоро си бъбрихме с един приятел за това - как, видиш ли може да познаеш някои по почерка :))) хахаха

ФАКТ 1: колкото и да се старе да избяга от еднотипните си фрази, все пак май се намират хора, които го познават добре...
ФАКТ 2: глупостта да приемеш безфизиономиината самоличност на някой друг - определено върши работа, особено в случаите когато си толкова запленен от себе си...
ФАКТ 3: няма обаче от днешното или  бъдещо поколение хора, които да бъдат канонизирани за свети люде... то май изобщо няма такива благи люде.

Факт е, обаче е излишното хабене на енергия, по скоро напрягайки се да избягаш от собствената си помийна дупка. Осмислено... обвинявайки другите около теб, колко нечистоплътни ореоли са си създали. Да живее свободата - тази дето доброволно е поробена от теб самия, в онзи особен и специален момент, дето всичко вони...

Само помечтай за малко с мен... а за любовната игра на мишката вчера изяде горкото котенце... ами усети ли се вече 

Приемайки забележката от вчера с укоряващ поглед, за неадекватното ми държание :))))

Не бих казала, че е ясно, какво точно искаш да кажеш, по-скоро ти си знаеш, но определено, почти не познавам хора, които са си направили труда да изучат тази наука и да могат да познават по почерка.
Познавам тикава в чужбина, но тук не съм виждала. Личи им. Тук са повърхностни, а науката изисква доста усилия и постоянство.
Иначе е вярно, ако имаш тези способности, ако си се потрудил с години може да се преценят някои неща по почерка.
Например, на моя му личи, че съм в депресия. То днес кой ли не е. Но само защото си познавам предишния почерк, и защото си знам състоянието, мога да си обясня нещата.
ИНаче специалисти са ми казвали много по-съществени неща, които наистина да са ми от полза, въз основа на почерка. Не в България.
Тук обикновено не помагат, а търсят начин да те принизят, за да не страдат от комплексите си. За същите цели използват и познанията си. Дори докторите.