Постинг
06.01.2010 15:54 -
last goodbye
"последно сбогом мила моя съвест,
безсъвестно пристъпвам в мрака
не търсеща ни теб, ни моята безсънност
прикривана в смъртта, която чака..."
Липсвам ли си - незнам. може би вече толкова много се лутах, че сред хилядите образи, успях да загубя своя. Сред разнородни отншения, наглости, обич, приятелства се разпилях на малки парченца, дето всеки път опитвайки се да ги събера, там някъде остава едно. Незнам дали зад прикритата искрена усмивка, и чернотата в мен е искрена или просто поредното заблуждение.
Не искам и няма да правя списък с изминали събитя. Всеки един изживян миг е спомен. А аз имам много - скрити на тайните рафтове, в едно съзнание. Богата съм с тях. Опитна, може би на пук все по-малко. Но богата.
Мисля си за теб, ти който толкова упорито пазиш някъде това последно парченце от мен. Дали ще ми го върнеш някога? Дали ще мога сама да изградя своето ново? Дали ще се усмихна пак искрено?
Ще си направя този подарък - вече няма да си липсвам... ще липсвам на теб - моя мила съвест...
безсъвестно пристъпвам в мрака
не търсеща ни теб, ни моята безсънност
прикривана в смъртта, която чака..."
Липсвам ли си - незнам. може би вече толкова много се лутах, че сред хилядите образи, успях да загубя своя. Сред разнородни отншения, наглости, обич, приятелства се разпилях на малки парченца, дето всеки път опитвайки се да ги събера, там някъде остава едно. Незнам дали зад прикритата искрена усмивка, и чернотата в мен е искрена или просто поредното заблуждение.
Не искам и няма да правя списък с изминали събитя. Всеки един изживян миг е спомен. А аз имам много - скрити на тайните рафтове, в едно съзнание. Богата съм с тях. Опитна, може би на пук все по-малко. Но богата.
Мисля си за теб, ти който толкова упорито пазиш някъде това последно парченце от мен. Дали ще ми го върнеш някога? Дали ще мога сама да изградя своето ново? Дали ще се усмихна пак искрено?
Ще си направя този подарък - вече няма да си липсвам... ще липсвам на теб - моя мила съвест...
Няма коментари
