Преравяйки дисковете си с музика за работа, някак осъзнато несъзнателно се спрях на DELERIUM. Някак леко и отнесено и точно съвпадащо с настроението ми днес.

Ако човек може да се определя спрямо музиката, която слуша то днес съм малко загадъчна, вървяща, разгадана, в миналото и мълчалива. По точно казано с усмивка.

Тези дни няколко интересни решения наложиха своите решения измежду двете ми нови работи. Може би не чак толкова задоволителни, но пък донякъде интересни и погледнати от различен ъгъл – за да минава по бързо времето. И пак с усмивка.

Интересно ми беше решението и на един приятел - пак в последните няколко дни да изпълнява мой желания, или поне негови попрашасали обещания. Е, незнам колко резултатни са, но пък ако поискам още нещо може и да стане – нали сега е момента. Грабвам го здраво.

И както от последния sms написан от мен преди няколко минути – продължавам да се състезавам със слънцето за повече усмивки. Пък ако още някой се включи е добре дощъл. Те нали затова са състезанията – да създават спортен дух, а здрав дух  в здраво тяло никому не е излишно.

Усмихната продължавам да си слушам музичка, а всичко останало което искам да ви кажа... е може и да почака – а и защо не на кафе с усмивка.

И послеслов: за да не забравиш „обичам те”, запечатано с усмивка