О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!... Накрая ­ смърт!



Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта! 

Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди ­
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!

Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято ­
да не купувам щастие със грях!

Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!

Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”
и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”

 

Щеше да е добре, като си свършила толкова...
да информираш хората, каква е тази църква, какъв е там гроба, как вярват в него.
И бих допълнила, кръстен на Свети Серафим Саровски. И е дълга темата, кой пък е той. Монах от Саровската обител в Русия. Един истински светец!

знаеш ли има една думичка използвана понякога - символика, когато използваш да дадеш определение за нещо не конкретно, но е хубаво че човек пишейки се възползва от способността на хората да усетят и вникнат в смисъла... а за неинформираните да това е руската църква в софия, в криптата е гроба на свети серафим соболев! архимадрит серафим алексиев - от които е цитиран текста, се е срещнал със соболев и се е занимавал освен всичко останало като трудове и статии и с писане на поезия :))))