Само човек може да запълни празнотата с ясното съзнание, че един ден с лекота може да остави тази празнота след себе си.

                                                                                   ...или "за" и "против" правенето на свирки.
 Има една древна мисъл, гласяща, че от всяко дърво свирка не ставала. Но ако свирнеш на някой той неминуемо ще ...

Събота вечер...
...с нетипичната за софийските улици тишина. Свиквайки с шума от разхвърляните си мисли, малко по малко успях да освободя съзнанието си от дневната светлина - с хилядите сенки и притеснения. Стоях на терасата и вдишвах нощ...

Ако успееш да "аранжираш" неправилната постъпка - тя автоматично се превръща във вярно решение, инъче си остава само действие.

...спомням си тази снимка... ти четеше книга, а аз се въртях около теб изпробвайки различните функции на новият си фотоапарат. Е, не е професионален, но пък е любимата ми марка и в случая с голямото ми желание да снимам, като дойда при теб.
...

А з                                                                                                              з А
Б ях                                                                                                           хя Б
В любе...

Днес се сетих за тази песен. Една от любимите ми...
        Търсейки различни варианти попаднах на това лайф изпълнение. 
         Не искам да определя как точно ми подейства - може би пречистващо...

1. "Човек е склонен на мазохизъм, само и само за да бъде обичан" - да ама нали и той понякога обича, къде остава тогава идеята за равни чувства между хората?
2. "Можем да излъжем себе си, само кагото сме със затворени очи" - за да не мо...

                                                                                 Миг невнимание - цял живот мъртъв.
                                                                                                           Анонимен тъпизъм
 

разходих се... но болката не минава покрай мен, а се е заинатила и е в мен...
загубих се - там някъде по пътя между сърцето си и да те разбера... чувставх те, чувствам те, но мен ме няма...
сянка...

Вече минава един и половина след полунощ. Както всяка вечер стоя пред компютъра и чета поредната статия, между паузата да рисувам или пиша. Просто си почивам, разпускайки след дългия работен ден.
Спомням си как една вечер докато си говори...

Именно посредствеността издига хората или по скоро те я издигат на пиедестал, робуващи на собствени си елементарни схащания...
Попитах един приятел за какво го боли сега. Отговора беше "...дето сме едни шибаняци дето се ядат помежду си......