"Всеки акт на създаване е първо акт на разрушение"
                                                Пабло Пикасо
Шестте човешки грешки довели до акт на недоверие.

ВАЖНОТО В СЛУЧАЯ - "ЛИПСВАШ МИ"
.
.

Има филми, които човек гледа в определено време...
Има думи, които казва в определено време...
Има мисли, които са с теб по всяко време... Толкова силни и плашещи...

"ЧОВЕК "УБИВА" СЪЗНАТЕЛНО НАЙ-БЛИЗКИТЕ СИ ХОРА" 
                                                                                                  една "остроумна" сентенция
...Подай ми ръка и продължи да вървиш с мен... натам...

 Едва ли някой се е сещал за това...Но си мисля, че би било доходоносен бизнес - за всяка усмивка: такса. Че то и без това рядко се срещат усмихнати лица. Пък като прибавим и другите данъци, един повече или по-малко, няма да е кой знае к...

 Може би, незнам как се случва всичко. Не искам да съм изморена за да продължа напред. Не искам да се чувствам виновна или пренебрегнала себе си. Само мисълта, само спомена, само усмивката на стената могат да променят всичко. Запазени то...

Заспивам... толкова силна в тези чужди обятия...
Не чувствам вина. Усещам само сбъднато желание. Човешко и обикновено. Една дълбока усмивка, проговори в отблясъци.
Замъглено, и осъзнато прегръщам те. Мирис на тютюн... Димът от няколко думи...

 Докато си вървях към вкъщи си мислих за един филм, който наскоро гледахме с приятел. Говорихме си, може би малко на майтап, за романтиката и прословутия happy end в края на всички филми. Интересно ми е наистина ли ако всичко завърши кра...

невинна... премислена... задоволителна
повярва... забрави... обещавам
ново... различно старо... някак

 "Мили приятелю, да ти е честита новата година да ти донесе само това, от което има6 нужда, за да има6 стимул да постигне6 всичко останало"
 Мисля си вече няколко дни за случващото се около мен. Всеки един намира последните дни от годинат...

Научих се да дишам с остатъка от теб. Няколко общи останали думи, рисуват тази стая. Сякаш ти си там. Сякаш аз съм същата.
Опитвам да кажа "ОБИЧАМ ТЕ".
А може би съм го казвала вече. Остаряваща сянка, по стената го пише. Сякаш е моята ръка.

Само една дума, казана от някой може да те намери...
Само едно шумно мълчание те кара да се усмихнеш...
Сега, когато тръгвам тази дума върви с мен. Няма никой освен теб. Замислена дума. Нашият разговор.