Постинг
18.01.2009 23:23 -
игра на мълчание
Може би, незнам как се случва всичко. Не искам да съм изморена за да продължа напред. Не искам да се чувствам виновна или пренебрегнала себе си. Само мисълта, само спомена, само усмивката на стената могат да променят всичко. Запазени толкова съвестно.
Вървейки сред сивотата на ежедневието намирам единствено забравените души на хилядите преминаващи тук. Някак си оставили усмивките за някакво далечно бъдеще.
А дали всичко все пак се случва в последния момент. Май се сещам за една реплика : „whats’sss uup”. Какво ли става там, в нечие чуждо съзнание, кротко съпътстващо ме всеки ден. Искам ли да се запозная с него или то ме познава прекалено добре.
Незнам защо мислите се заплитат една през друга. Незнам защо има някой друг. Незнам защо не искам да разбера.
Знам, че искам да замълча и да продължа вървейки... Да си мисля за тази игра... Продължаваща с едно чуждо съзнание.
Ще запазиш ли едно парче пица за мен...
Игра с перспективата
Игра на смъртта по столични булеварди
Кипър ни разплака, трагична игра на Бълг...
Игра на смъртта по столични булеварди
Кипър ни разплака, трагична игра на Бълг...
Няма коментари
